безирен

Речник на българския език

безѝрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. безѝр

Грешни изписвания (3)

  • безирин
  • бизирен
  • бизирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зи-рен
непълен член бе-зи-ре-ния
пълен член бе-зи-ре-ни-ят
ж. р. бе-зи-ре-на
членувано бе-зи-ре-на-та
ср. р. бе-зи-ре-но
членувано бе-зи-ре-но-то
мн. ч. бе-зи-ре-ни
членувано бе-зи-ре-ни-те