безинициативен

Речник на българския език

безинициатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зи-ни-ци-а-ти-вен
непълен член бе-зи-ни-ци-а-тив-ния
пълен член бе-зи-ни-ци-а-тив-ни-ят
ж. р. бе-зи-ни-ци-а-тив-на
членувано бе-зи-ни-ци-а-тив-на-та
ср. р. бе-зи-ни-ци-а-тив-но
членувано бе-зи-ни-ци-а-тив-но-то
мн. ч. бе-зи-ни-ци-а-тив-ни
членувано бе-зи-ни-ци-а-тив-ни-те