беззаветен

Речник на българския език

беззавѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

беззавѐтна, беззавѐтно, мн. беззавѐтни, прил. Всеотдаен, самоотвержен. Беззаветна любов.
нареч. беззавѐтно.

Грешни изписвания (7)

  • беззаветин
  • беззъветен
  • беззъветин
  • биззаветен
  • биззаветин
  • биззъветен
  • биззъветин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-за-ве-тен
непълен член без-за-вет-ния
пълен член без-за-вет-ни-ят
ж. р. без-за-вет-на
членувано без-за-вет-на-та
ср. р. без-за-вет-но
членувано без-за-вет-но-то
мн. ч. без-за-вет-ни
членувано без-за-вет-ни-те