безекипажен

Речник на българския език

безекипажен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зе-ки-па-жен
непълен член бе-зе-ки-паж-ния
пълен член бе-зе-ки-паж-ни-ят
ж. р. бе-зе-ки-паж-на
членувано бе-зе-ки-паж-на-та
ср. р. бе-зе-ки-паж-но
членувано бе-зе-ки-паж-но-то
мн. ч. бе-зе-ки-паж-ни
членувано бе-зе-ки-паж-ни-те