бездарник

Речник на българския език

безда̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. безда̀рници, м. Бездарен човек.

Грешни изписвания (3)

  • бездарнек
  • биздарнек
  • биздарник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-дар-ник
непълен член без-дар-ни-ка
пълен член без-дар-ни-кът
мн.ч. без-дар-ни-ци
членувано без-дар-ни-ци-те
бройна форма без-дар-ни-ци
звателна форма без-дар-ни-ко