безвремие

Речник на българския език

безврѐмие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизвремие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-в-ре-мие
членувано без-в-ре-ми-е-то
мн.ч. без-в-ре-мия
членувано без-в-ре-ми-я-та