безбрачен

Речник на българския език

безбра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безбрачин
  • бизбрачен
  • бизбрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-б-ра-чен
непълен член без-б-рач-ния
пълен член без-б-рач-ни-ят
ж. р. без-б-рач-на
членувано без-б-рач-на-та
ср. р. без-б-рач-но
членувано без-б-рач-но-то
мн. ч. без-б-рач-ни
членувано без-б-рач-ни-те