безбожие

Речник на българския език

безбо̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Липса на вяра; атеизъм.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бизбожие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-бо-жие
членувано без-бо-жи-е-то
мн.ч. без-бо-жия
членувано без-бо-жи-я-та