безароматен

Речник на българския език

безароматен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-за-ро-ма-тен
непълен член бе-за-ро-мат-ния
пълен член бе-за-ро-мат-ни-ят
ж. р. бе-за-ро-мат-на
членувано бе-за-ро-мат-на-та
ср. р. бе-за-ро-мат-но
членувано бе-за-ро-мат-но-то
мн. ч. бе-за-ро-мат-ни
членувано бе-за-ро-мат-ни-те