беемве

Речник на българския език

беемве съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ем-ве
членувано бе-ем-ве-то
мн.ч. бе-ем-ве-та
членувано бе-ем-ве-та-та