бедуинче

Речник на българския език

бедуинче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ду-ин-че
членувано бе-ду-ин-че-то
мн.ч. бе-ду-ин-че-та
членувано бе-ду-ин-че-та-та