бедуин

Речник на българския език

бедуѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бедуѝни, м. Лице от номадско арабско племе в пустините.
прил. бедуѝнски, бедуѝнска, бедуѝнско, мн. бедуѝнски.

Грешни изписвания (3)

  • бедоин
  • бидоин
  • бидуин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ду-ин
непълен член бе-ду-и-на
пълен член бе-ду-и-нът
мн.ч. бе-ду-и-ни
членувано бе-ду-и-ни-те
бройна форма бе-ду-и-на
звателна форма