баща

Речник на българския език

баща̀ — съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. бащѝ, м.
1. Мъжът родител.
2. Прен. Родоначалник, създател, основател.
3. Прен. Покровител.
прил. ба̀щин, ба̀щина, ба̀щино, мн. ба̀щини. Бащина къща.

Грешни изписвания (7)

  • башта
  • баштъ
  • бащъ
  • бъшта
  • бъштъ
  • бъща
  • бъщъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ща
непълен член ба-ща-та
пълен член ба-ща-та
мн.ч. ба-щи
членувано ба-щи-те
бройна форма ба-щи
звателна форма ба-ща

Връзки