бахур

Речник на българския език

ба̀хур — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица.

Грешни изписвания (1)

  • бахор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-хур
непълен член ба-ху-ра
пълен член ба-ху-рът
мн.ч. ба-ху-ри
членувано ба-ху-ри-те
бройна форма ба-ху-ра
звателна форма —

Връзки