баста

Речник на българския език

ба̀ста — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀сти, ж. Тясна зашита гънка на дреха за украса. Пола с три басти.


междум. Разг. Стига, достатъчно!

Грешни изписвания (1)

  • бастъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бас-та
членувано бас-та-та
мн.ч. бас-ти
членувано бас-ти-те
звателна форма —

Връзки