барутен

Речник на българския език

бару̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. бару̀т

Грешни изписвания (3)

  • барутин
  • бърутен
  • бърутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ба-ру-тен
непълен член ба-рут-ния
пълен член ба-рут-ни-ят
ж. р. ба-рут-на
членувано ба-рут-на-та
ср. р. ба-рут-но
членувано ба-рут-но-то
мн. ч. ба-рут-ни
членувано ба-рут-ни-те