барито̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. барито̀ни, (два) барито̀на, м.
1. Спец. В музиката — среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв глас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
прил. барито̀нов, барито̀нова, барито̀ново, мн. барито̀нови.
1. Спец. В музиката — среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв глас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
прил. барито̀нов, барито̀нова, барито̀ново, мн. барито̀нови.
Грешни изписвания (3)
- баретон
- бъретон
- бъритон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ба-ри-тон | |
|---|---|---|
| непълен член | ба-ри-то-на | |
| пълен член | ба-ри-то-нът | |
| мн.ч. | ба-ри-то-ни | |
| членувано | ба-ри-то-ни-те | |
| бройна форма | ба-ри-то-на | |
| звателна форма | — | |