барета

Речник на българския език

барѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. барѐти, ж.
1. Мека кръгла шапка без периферия и с широко дъно.
2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално предназначение, чиято униформа включва такава шапка с определен цвят. Сини барети. Червени барети.

Грешни изписвания (3)

  • баретъ
  • бърета
  • бъретъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ре-та
членувано ба-ре-та-та
мн.ч. ба-ре-ти
членувано ба-ре-ти-те
звателна форма