барбитурат

Речник на българския език

барбитура̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. барбитура̀ти, (два) барбитура̀та, м. Спец. В медицината — лекарствено вещество със сънотворно и наркотично действие.

Грешни изписвания (7)

  • барбеторат
  • барбетурат
  • барбиторат
  • бърбеторат
  • бърбетурат
  • бърбиторат
  • бърбитурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар-би-ту-рат
непълен член бар-би-ту-ра-та
пълен член бар-би-ту-ра-тът
мн.ч. бар-би-ту-ра-ти
членувано бар-би-ту-ра-ти-те
бройна форма бар-би-ту-ра-та
звателна форма