барбекю

Речник на българския език

барбекю̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. барбекю̀та, ср.
1. Огнище, построено на открито (напр. в градински двор), за печене на цяло животно или на скара.
2. Празненство около такова огнище, на което се поднася печено месо или риба на скара.

Грешни изписвания (3)

  • барбикю
  • бърбекю
  • бърбикю

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар-бе-кю
членувано бар-бе-кю-то
мн.ч. бар-бе-кю-та
членувано бар-бе-кю-та-та