банкрутче

Речник на българския език

банкрутче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-к-рут-че
членувано бан-к-рут-че-то
мн.ч. бан-к-рут-че-та
членувано бан-к-рут-че-та-та