банкомат

Речник на българския език

банкома̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • банкумат
  • бънкомат
  • бънкумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-ко-мат
непълен член бан-ко-ма-та
пълен член бан-ко-ма-тът
мн.ч. бан-ко-ма-ти
членувано бан-ко-ма-ти-те
бройна форма бан-ко-ма-та
звателна форма