банкиране

Речник на българския език

банкиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Банков термин: процесът на управление на банка, най-общо на нейните активни и пасивни операции с оглед реализиране на печалба и укрепване доверието на клиентите и акционерите й. Основни функции при банкирането са: приемане на депозити от клиенти; осигуряване на разплащанията между банките и техните клиенти; предоставяне на кредити и други финансови услуги.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-ки-ра-не
членувано бан-ки-ра-не-то
мн.ч. бан-ки-ра-ния
членувано бан-ки-ра-ни-я-та