баница

Речник на българския език

1. ба̀ница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀ници, ж. Печено тестено ястие от разточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях прибавено сирене или (по-рядко) друга плънка.

Грешни изписвания (3)

  • банеца
  • банецъ
  • баницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ни-ца
членувано ба-ни-ца-та
мн.ч. ба-ни-ци
членувано ба-ни-ци-те
звателна форма

2. Ба̀ница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Банеца
  • Банецъ
  • Баницъ