банване

Речник на българския език

банване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-ва-не
членувано бан-ва-не-то
мн.ч. бан-ва-ния
членувано бан-ва-ни-я-та