банан

Речник на българския език

бана̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бана̀ни, (два) бана̀на, м.
1. Високо тропическо растение с много големи листа и дебелокожи, сладки и меки продълговати плодове.
2. Плодът на това растение.
прил. бана̀нов, бана̀нова, бана̀ново, мн. бана̀нови. Бананова каша.

Грешни изписвания (1)

  • бънан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-нан
непълен член ба-на-на
пълен член ба-на-нът
мн.ч. ба-на-ни
членувано ба-на-ни-те
бройна форма ба-на-на
звателна форма —

Връзки