балонче

Речник на българския език

бало̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. бало̀н

Грешни изписвания (3)

  • балончи
  • бълонче
  • бълончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-лон-че
членувано ба-лон-че-то
мн.ч. ба-лон-че-та
членувано ба-лон-че-та-та