бакпулвер

Речник на българския език

ба̀кпулвер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини, който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто.

Грешни изписвания (3)

  • бакполвер
  • бакполвир
  • бакпулвир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бак-пул-вер
непълен член бак-пул-ве-ра
пълен член бак-пул-ве-рът
мн.ч. бак-пул-ве-ри
членувано бак-пул-ве-ри-те
бройна форма бак-пул-ве-ра
звателна форма