баклава

Речник на българския език

баклава̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. баклавѝ, ж. Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от счукани орехи между отделните кори.

Грешни изписвания (7)

  • баклавъ
  • баклъва
  • баклъвъ
  • бъклава
  • бъклавъ
  • бъклъва
  • бъклъвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бак-ла-ва
членувано бак-ла-ва-та
мн.ч. бак-ла-ви
членувано бак-ла-ви-те
звателна форма