бакла

Речник на българския език

бакла̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид бобово растение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб.

Грешни изписвания (3)

  • баклъ
  • бъкла
  • бъклъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бак-ла
членувано бак-ла-та
мн.ч. бак-ли
членувано бак-ли-те
звателна форма —

Връзки