байонет

Речник на българския език

байонѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. байонѐти, (два) байонѐта, м. Остар. Щик.

Грешни изписвания (3)

  • байунет
  • бъйонет
  • бъйунет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-йо-нет
непълен член ба-йо-не-та
пълен член ба-йо-не-тът
мн.ч. ба-йо-не-ти
членувано ба-йо-не-ти-те
бройна форма ба-йо-не-та
звателна форма