базисен

Речник на българския език

ба̀зисен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ба̀зисна, ба̀зисно, мн. ба̀зисни, прил. Който се отнася до база (в 1 знач.); основен. Базисно изследване. Базисни данни.

Грешни изписвания (3)

  • базесен
  • базесин
  • базисин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ба-зи-сен
непълен член ба-зис-ния
пълен член ба-зис-ни-ят
ж. р. ба-зис-на
членувано ба-зис-на-та
ср. р. ба-зис-но
членувано ба-зис-но-то
мн. ч. ба-зис-ни
членувано ба-зис-ни-те