базалт

Речник на българския език

база̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство.
прил. база̀лтов, база̀лтова, база̀лтово, мн. база̀лтови. Базалтова настилка.

Грешни изписвания (1)

  • бъзалт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-залт
непълен член ба-зал-та
пълен член ба-зал-тът
мн.ч. ба-зал-ти
членувано ба-зал-ти-те
бройна форма ба-зал-та
звателна форма