багрен

Речник на българския език

1. ба̀грен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ба̀гра

Грешни изписвания (1)

  • багрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. баг-рен
непълен член баг-ре-ния
пълен член баг-ре-ни-ят
ж. р. баг-ре-на
членувано баг-ре-на-та
ср. р. баг-ре-но
членувано баг-ре-но-то
мн. ч. баг-ре-ни
членувано баг-ре-ни-те

2. багрен — мин. страд. прич. м. р.

багрен е производна форма на багря (мин. страд. прич. м. р.).