бабка

Речник на българския език

ба̀бка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

вж. ба̀ба

Грешни изписвания (1)

  • бабкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. баб-ка
членувано баб-ка-та
мн.ч. баб-ки
членувано баб-ки-те
звателна форма баб-ке