баба

мн. ба̀би, ж.
1. Майчина или бащина майка.
2. Стара жена, старица. Приличаш на баба.
3. Разг. Съпруга на възрастен човек по отношение на самия него. Отиваме с бабата на курорт.
4. Разг. Тъща.
5. Остар. Жена, която помага на родилка при раждане вкъщи.
6. Прен. Пренебр. Слабохарактерен, мекушав човек.
същ. умал. ба̀бка, мн. ба̀бки, ж. (в 1, 2 и 3 знач.).
същ. умал. ба̀бичка, мн. ба̀бички, ж. (в 1, 2, 3, 5 и 6 знач.).
същ. Пренебр. бабушкѐра, мн. бабушкѐри, ж. (във 2 знач.).
прил. ба̀бин, ба̀бина, ба̀бино, мн. ба̀бини (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
• Баба Марта. — Гальовно название на месец март.
• Баба шарка. — Разг. Шарка.
• Баба Яга. — Старица магьосница в приказки.
• Сляпа баба. — Детска игра, в която едно дете с вързани очи гони другите, а когато хване някое, трябва да познае кое е то, за да му отвържат очите.
• Бабини деветини. — Разг. Празни приказки, измислици.