ацетон

Речник на българския език

ацето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Безцветна, лекоподвижна и леснозапалима течност, която се употребява като разтворител на смоли, лакове и др.
прил. ацето̀нов, ацето̀нова, ацето̀ново, мн. ацето̀нови. Ацетоново лепило.

Грешни изписвания (3)

  • ацитон
  • ъцетон
  • ъцитон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аце-тон
непълен член аце-то-на
пълен член аце-то-нът
мн.ч. аце-то-ни
членувано аце-то-ни-те
бройна форма аце-то-на
звателна форма