аутодафѐ
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. аутодафѐта, ср.
1. ист. Публично изгаряне на еретици от Испанската инквизиция през средновековието.
2. Прен. Публично унищожаване, изгаряне на нещо (най-често книги) от привърженици на противно убеждение.
1. ист. Публично изгаряне на еретици от Испанската инквизиция през средновековието.
2. Прен. Публично унищожаване, изгаряне на нещо (най-често книги) от привърженици на противно убеждение.
Грешни изписвания (15)
- аотодафе
- аотодъфе
- аотудафе
- аотудъфе
- аутодъфе
- аутудафе
- аутудъфе
- ъотодафе
- ъотодъфе
- ъотудафе
- ъотудъфе
- ъутодафе
- ъутодъфе
- ъутудафе
- ъутудъфе
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ау-то-да-фе | |
|---|---|---|
| членувано | ау-то-да-фе-то | |
| мн.ч. | ау-то-да-фе-та | |
| членувано | ау-то-да-фе-та-та |