атестатче

Речник на българския език

атестатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. атес-тат-че
членувано атес-тат-че-то
мн.ч. атес-тат-че-та
членувано атес-тат-че-та-та