аташиране

Речник на българския език

аташиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ата-ши-ра-не
членувано ата-ши-ра-не-то
мн.ч. ата-ши-ра-ния
членувано ата-ши-ра-ни-я-та