аташе

Речник на българския език

аташѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. аташѐта, м. Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе. Аташе по печата.

Грешни изписвания (3)

  • атъше
  • ъташе
  • ътъше

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ата-ше
членувано ата-ше-то
мн.ч. ата-ше-та
членувано ата-ше-та-та