аспиратор

Речник на българския език

аспира̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аспира̀тори, (два) аспира̀тора, м. Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател.

Грешни изписвания (7)

  • асператор
  • асператур
  • аспиратур
  • ъсператор
  • ъсператур
  • ъспиратор
  • ъспиратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-пи-ра-тор
непълен член ас-пи-ра-то-ра
пълен член ас-пи-ра-то-рът
мн.ч. ас-пи-ра-то-ри
членувано ас-пи-ра-то-ри-те
бройна форма ас-пи-ра-то-ра
звателна форма