асо

Речник на българския език

асо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. аса̀, ср. Ас 1 ; туз, бирлик.

Грешни изписвания (1)

  • ъсо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асо
членувано асо-то
мн.ч. аса
членувано аса-та