асма

Речник на българския език

асма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. асмѝ, ж. Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или метална скара на подпори.

Грешни изписвания (3)

  • асмъ
  • ъсма
  • ъсмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-ма
членувано ас-ма-та
мн.ч. ас-ми
членувано ас-ми-те
звателна форма