арматура

Речник на българския език

армату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В строителството — железните пръти, които се използват в една железобетонна конструкция.
2. В техниката — съвкупност от прибори и принадлежности на апарат, машина.
прил. армату̀рен, армату̀рна, армату̀рно, мн. армату̀рни. Арматурен двор. Арматурно табло.

Грешни изписвания (7)

  • арматуръ
  • армътура
  • армътуръ
  • ърматура
  • ърматуръ
  • ърмътура
  • ърмътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-ма-ту-ра
членувано ар-ма-ту-ра-та
мн.ч. ар-ма-ту-ри
членувано ар-ма-ту-ри-те
звателна форма