аренда

Речник на българския език

арѐнда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. арѐнди, ж.
1. Само ед. Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.
2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.
прил. арѐнден, арѐндна, арѐндно, мн. арѐндни. Аренден договор.

Грешни изписвания (3)

  • арендъ
  • ъренда
  • ърендъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арен-да
членувано арен-да-та
мн.ч. арен-ди
членувано арен-ди-те
звателна форма