арбитраж

Речник на българския език

арбитра̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Разрешение на спорни въпроси от арбитри (в 1 знач.).
прил. арбитра̀жен, арбитра̀жна, арбитра̀жно, мн. арбитра̀жни. Арбитражна комисия.

Грешни изписвания (4)

  • арбетраш
  • арбитраш
  • ърбетраш
  • ърбитраш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-бит-раж
непълен член ар-бит-ра-жа
пълен член ар-бит-ра-жът
мн.ч. ар-бит-ра-жи
членувано ар-бит-ра-жи-те
бройна форма ар-бит-ра-жа
звателна форма