аранжор

Речник на българския език

аранжо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • арънжор
  • ъранжор
  • ърънжор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аран-жор
непълен член аран-жо-ра
пълен член аран-жо-рът
мн.ч. аран-жо-ри
членувано аран-жо-ри-те
бройна форма аран-жо-ра
звателна форма