аранжимент

Речник на българския език

аранжимѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав от инструменти (гласове).

Грешни изписвания (7)

  • аранжемент
  • арънжемент
  • арънжимент
  • ъранжемент
  • ъранжимент
  • ърънжемент
  • ърънжимент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аран-жи-мент
непълен член аран-жи-мен-та
пълен член аран-жи-мен-тът
мн.ч. аран-жи-мен-ти
членувано аран-жи-мен-ти-те
бройна форма аран-жи-мен-та
звателна форма