апотема

Речник на българския език

апотѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • апотемъ
  • апутема
  • апутемъ
  • ъпотема
  • ъпотемъ
  • ъпутема
  • ъпутемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-те-ма
членувано апо-те-ма-та
мн.ч. апо-те-ми
членувано апо-те-ми-те
звателна форма